Бачковският манастир “Успение Богородично” е разположен край родопското с. Бачково, на около 10 километра южно от Асеновград и 30 от Пловдив. Манастирът е вторият по големина и значимост български манастир, след Рилския. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Доста време манастирът е бил под грузински. И до днес са запазени двуетажната костница, намираща се на около 400 м. от него.
Предполага се, че след падането на България под османско робство (към края на XIV век.) в манастира е бил изпратен в изгнание последният български патриарх – Евтимий.
В края на XVI в. се положело началото на изграждане на нови манастирски сгради, предполага се, че тогава е било изградено източното крило с главната порта. На ново изграденото южно крило е разположена обширна тераса с мраморна маса. На северната стена на мястото предназначено за хранене през 1864 г. е изографисана сцената „изнасянето на чудотворната икона”. През 1604 г. е изградена съборната черква „Успение Богородично”. В нея е запазена чудотворната иконата на Пресвета Богородица със сребърен обков от 1311 г.. В Бачковския манастир могат да бъдат видeни и др. сребърни обкови за евангелия, икони и др. художествени творби от XVI – XIX век. В съборната църква са заровени костите на българският екзарх Стефан I (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971).
Бачковския манастир любимо място за миряни и посетители. В двора на манастира могат да се видят вековни дървета, като китайски бор или още известен като райска ябълка. Манастирът предлага и настаняване. Празника на храма в с. Бачково е 15 август. Посетителите могат да закупят икони, сувенири, керамични и дървени изделия, книги и информационни материали от малките магазинчета и щандове около манастира.
